Цените на земеделските земи: Къде е възходът, след падението !?

Ако мислите, че селскостопанският сектор се е сринал и ще продължи да колабира и агоназира, както повечето сектори в нашата икономика, то вие не мислите в перспектива или нямате ни най-малка представа от този бизнес и потенциалът му. Положителни прогнози за развитието на този сектор се мултиплицират и вдъхват все повече надежда, че това е начинът за излизане от кризата. Селско стопансткият сектор в България е готов за силен икономически растеж през следващите години предвиждат от ЕС. Това е обосновано от очакванията за големи финансирания, конкурентни разходи за труд, комасация на земята и глобалното увеличаване на търсенето на храна. ОСП на ЕС планира увеличение на субсидиите от € 143 за хектар ( 1 хектар = 10 декара = 10 000 квадратни метра) през 2009 г. до € 243 за хектар в 2015 г. Към момента земеделските земи в България се считат за може би едни от най-подценените в ЕС. Това сочат и статистиките на различни организации, тъй като ценовите равнища на търгуване на имотите в другите европейски страни се различават драстично. Нашите имоти се продават по-ниско и в сравнение с Франция разликата е с около 68%, с Гърция около 60%, с "Източна" Германия от 68% и Унгария с 47%. Тази разлика, дори и да се имат впредвид и по-ниските добиви отколкото в Западна Европа, не е адекватна и стабилно обоснована, тъй като качествата на земята ни, не отстъпват по нищо на тези на европейската. Около 60% от земеделските земи в България са високо плодородни черноземни почви. Климатичните условия също не отстъпват на тези в Западна Европа, нещо повече - дори има условия за отглеждане на по-слънцелюбиви и по-конкурентни за северните региони култури.

През 2008, цената на хектар земеделска земя в България варираше до около €1600, а по същото време цената и бе е около € 15,000 в Западна Германия, € 5,000 в Източна Германия, € 5,000 във Франция, € 5,000 в Полша, € 2000 в Румъния, € 5,000 в Чешката Република и между € 4000 - €6,000 и в Гърция. Очакванията ни са, че цените на българските земеделски земи ще се увеличават през следващите години, като така ще се стесни "пропастта" между нас и богатите членки на ЕС. Това е възможно при активен процес на комасация на земята и по-високи добиви. Финансиране от ЕС и инвеститорския интерес ще спомогнат допълнително за това. Позитивните сигнали не закъсняват - различни програми за съюза, свързани със земеделието, са позволили на голяма част от българските фермери да модернизират своя парк през последните години.

Рентните добиви в България в момента държат равнища около 5,9% и се очаква да се увеличават с 20% годишно, през следващите няколко години, чрез по-високи субсидии от ЕС както и чрез повишаване на производителността и модернизацията. Към момента по-голямата част от напоителните съоръжения са занемарени, липсват, а доста от машините са пред брак. Ситуацията се дължи на недостиг и отлив на работна ръка в селското стопанство през последните две десетилетия. Освен това, производството на други земеделски култури, като например зеленчуците, изисква поддържането на скъпа инфраструктура. Това е и една от основните причини приходите от нашата земеделска земя в момента са по-ниски от приходите от земя в Западна Европа, тъй като нашето производството е насочено най-вече към зърнени култури, които са относително по-евтини, в сравнение с по-високата стойност на зеленчуците. През десетилетията преди 1990 г. българското правителство, направи инвестиции в този вид инфраструктура, но повечето машини вече са в неизправност. Така например производството на домати в България (в миналото страната ни дори бе наричана "доматена" република) е намаляло от 827,5 т през 1987 г. до 133,2 т през 2007 година. Производството на чушки е спаднало от 234,7 тона през 1987 г. до 81,7 тона през 2007 година. Производството на други култури с висока стойност, като например грозде също са намалели драстично за периода, докато делът на стоки като зърнени и маслодайни култури в общата продукция се е увеличил поради по-ниските им трудоемкост и себестойност. През следващите години, се очакват промени в производството и тази диференциация да бъде правилно коригирана.

Климатът на България е по-топъл, по-сух отколкото в Западна Европа и напояването е важна предпоставка за постигане високи добиви. Ясно е, че притока на средства в сектора неминуемо ще доведе до появата на по-големи ферми, които могат да инвестират в ново оборудване, по-добра инфраструктура и повишаване на добивите.

Тук е важно да отбележим, че големите парцели се продават в около 30% -50% над средната цена на земеделски имоти в България. Земеделска земя у нас е силно фрагментирана, а по-малките парцели не са подходящи за модерно селско стопанство. Усилията на АДСИЦ-те занимаващи се със земеделска земя, са насочени към увеличаване на размера на техните парцели през следващите няколко години. Консолидираната земя е по-скъпо от неконсолидирания земя. Разликите в цените се задвижват от способността да се използват съвременните методи на земеделие в по-големите участъци и по този начин да се постигнат по-високи добиви от хектар. С трансформирането на малките парцели в по-големи парцели, инвеститори като АДСИЦ и големите земеделски производители са в състояние да повишат пазарната стойност на земята.

Създаването на земеделски АДСИЦ разрешава участието на чуждестранни капитали. Очаква се този процес да продължи, тъй като малките ферми са неконкурентоспособни и най-вероятно ще бъдат на изчезване през следващите няколко десетилетия. Комасацията на земя в България би трябвало да доведе до по-високи добиви и приходи на хектар, тъй като по-големите стопанства са в състояние да инвестират в оборудване, торове и инфраструктура. Освен това, земеделските субсидии на ЕС са достъпни само за земеделските производители, ако те обработват най-малко един хектар насаждения или 0,5 хектара лозя, овощни градини, зеленчуци и тютюн. Комасацията на земята се очаква да бъде катализатор за сближаване между цената на земята в България и цената на земята в Западна Европа. Процесът ще отнеме няколко години, но би трябвало да доведе до по-високи нетни активи на страната ни.

Селскостопанският сектор е с големи перспективи, поради факта, че има да измине всички стъпки, които другите европейски държави вече са изминали, т.е. той има на къде да се развива и в него има какво да привлича инвеститори, за разлика от много пазарни ниши, които вече бяха запълнени и дори пазара се пренасити от определен вид дейности услуги. Share