„Еко” земеделие - има ли живот за него у нас или просто го имитираме

В последните години европейците на Запад консумират предимно екологично чисти продукти. Същото се препоръчва и от нашенските диетолози. Към момента у нас биохраните не са достатъчно популярни. Всички знеам, че те са полезни и здравословни за организма ни, но начинът ни на живот и отношение към самите себе си, ни прави немърливи и неангажирани с мисълта за здравословно хранене. Сещаме се за тези продукти, единствено, когато качим някое друго килце и у нас се породи неистовото желание, да влезем отново в старите си дрехи. Това е така поради това, че цените им са доста по-високи в сравнение с останалите стоки на пазара. Екопродуктите в ЕС са с около 20-30% по-скъпи от другите, а у нас - до три пъти по-повече. Потреблението на биохрани се очаква да се увеличи значително, тъй като до 2013 г. върху 8 на сто от земеделската земя трябва да се отглеждат биопродукти. Тогава делът им на хранителния пазар трябва да е 3 процента.

Европейският съюз насърчава производството на екохрани чрез средства от еврофондовете. Много хора, обаче са скептични дали биоземеделието ще се разпрострдостатъчно у нас, тъй като при промишленото добитата продукция е по-голяма и средствата, вложени в селското стопанство за засаждане и наторяване, се възвръщат по-бързо. Например в производството на биопродукти е разрешено единствено използването само на син камък и оборска тор за по-бърз растеж.

Увеличеното търсене на екологично чисти храни доведе до множество спекулации и на пазара има много фалшиви продукти. Обикновено консуматорът може да различи даден продукт, че е “екологичен, по опаковката с надпис “еко” или “био”, но понякога етикетите заблуждават. Най-често срещаните продукти със заблуждаващии етикети са ориз, леща, кисело мляко, кашкавал и мюсли. От направения анализ е доказано, че некоректните производители използват два начина за заблуда на клиентите: изписването на представките “био” и “еко” на етикетите или графично използване на името на фирмата на етикетите, която носи характеристиките на екопродукта. В България има 168 сертифицирани производители на биохрани.

3742 млн. евро са средствата, които ще са за земеделие за периода от 2007 г. до 2013 г. От тях 25% ще се финансират от българската държава, а останалите ще бъдат по линия на еврофондовете. От 2007 до 2013 година трябва да усвоим тези средства, в противен случай Европейската комисия (ЕК) ще ги намали. За целта Министерството на земеделието и продоволствието е подготвило програма за развитие на селските райони за перод от 7 години. Програмата е изпратена за одобрение в Европейската комисия (ЕК) и ако има забележки, тя се връща за преработка.

Според европейското законодателство в програмата задължително трябва да бъдат предвидени средства и за биологично земеделие (агроекология). Условията за екологично отглеждане на растения и животни е земята да не е третирана с химични препарати и торове за повече от 3 години. Друго изискване е семената, които се сеят, да са екологично чисти. При животновъдството фуражът, с който се хранят и отглеждат животните, трябва да е от биоферми.

У нас земята, която не е обработвана, е главно в необлагодетелствани райони. Това са площи, които са под наклон или земята не е плодородна. За да отговори на изискванията, землището трябва да отговаря на следните условия: то трябва да е със средна надморска височина над 700 метра и с наклон над 20 процента или 11,3 градуса, комбинация от двата недостатъка и такива, които са в близост или 90 на сто от тях са в планински райони. Такива са около 38 процента от нивите на територията на страната.

Ако желаете да занимавате с отглеждане на екопродукти, трябва да отговаряте на следните изисквания, за да можете да получите средства от еврофондовете: да сте регистриран в системата за администриране и контрол към Министерството на земеделието и продоволствието (МЗП) като производител, да притежавате миниму 0,5 хектара собствена или наета земя, да спазват условията за поддържане на нивата в добро земеделско и екологично състояние, тоест да не е третирана с химикали през последните две години.

Фермерите, които обработват земеделска земя в необлагодетелствани райони, но не планински, трябва да притежават или да са наели поне 1 хектар. Фермерите могат да кандидатстват за биологично растениевъдство и пчеларство, агроекологични дейности на места по НАТУРА 2000, традиционно отглеждане на овощни култури на места с равнинен ландшафт, животновъдство, опазване на почвите и водите.

Българските органични храни са основно ябълки, праскови, череши, ягоди, малини, сливи, грозде за производство на вино, орехи и бадеми. Произвеждат се и биоподправки и билки, като копър, анасон, лавандула и много други. Екологично чисти има и растителни масла, тютюн и зеленчуци. На пазара има агнешко и телешко биологично месо, както и конфитюр и мед. Освен по традиционния начин за отглеждане на биопродукти има и събиране на диви плодове, билки и гъби. Те също са сертифицирани като биопродукти, защото растежът им зависи изцяло от природата. Според немски специалисти органично розово масло, тютюн, вино, плодове са с огромен потенциал за страната.

Произведените у нас биопродукти над 95% се изнасят главно за Германия, Холандия, Австрия, но като суровина, която там се преопакова. У нас все още търсенето на биопродукти е малко, но сега започва да расте. В момента биопродукти у нас могат да се намерят във големите вериги мазини. Като цяло продажбата на биопродукти у нас е под 1% от общия пазар на хранителни стоки. Този процент е изключително малък, но повишаването му е едновременно показател за покачването на стандарта и качеството ни на живот и показател за повишена обща здравословна култура.