Какво трябва да знаем за ягодите- сортове и начин на отглеждане

Във всяка домашна градина има отредено местенце за отглеждане на ягоди. Производството за лична консумция, позволява използването на различни сортове, зреещи по различно време. Когато производството е с пазарна цел, то практиката показва, че е по-добре да се отглеждат един, два сорта. Най-подходящи са сортовете с едри до средно едри плодове които имат добър или много добър вкус и аромат и са подходящи за преработване в компоти, сокове и други продукти. Изключително важно е и да са жизнени, по-устойчиви на студ, на стресови засушавания и на горещини особено при не поливни условия.

По известни ягодови сортове са Роксана, Сюрприз де Хали, Горела, Покахонтас,Кембридж фаворит, Холидей, Беманил, Зенга зенгана. Редгаунтлет.

Роксана е чехословашки сорт. Растението е умерено високо, изправенорастящо и образува голям брои ластуни. Цъфтежът протича едновременно с цъфтежа на Сюрприз де Хал. Плодовете са средно едри до едри от първите няколко беритби и дребни от последните. В повечето случаи плодовете са по-едри отколкото на Сюрприз де Хал р По външен вид и по форма оста приличат на тях, но са по-слабо овласени и по плътност и вкус незначително ги превъзхождат.

Горела е холандски сорт . Плодовете са доста едри от първите две беритби и средно едри до сравнително дребни от следващите, конусовидни. Плодовото месо е оста плътно, оранжево-червено, с едва доловима киселина и с много добър вкус и аромат. Подходящи са и за преработване и замразяване сортът е устойчив на болестите бели и червени петна по листата, но е недостатъчно устойчив на брашнеста мана. Необходимо е да се има предвид, че понася лошо по-продължително засушаване и горещини температура над 31° - 32°С) и затова е подходящ за отглеждане само ри поливни условия в по-прохладни и влажни райони. Плодовете са сравнително по-слабо податливи на сиво гниене. Горела е подходящ за отглеждане и в слънчеви тунели и оранжерии.

Покахонтас е американски сорт. Плодовете са средно едри, първите беритби-до едри, от последните две дребни конусовидни до тъпоконусовиднии с пресечен връх, обикновено сплеснат, с добре изразена шийка, яркочервени, с лъскавина и с доста потопени семенца, неприлегнала малка чашка и най-често обратно назад извити чашелистчета. Плодовото месо е много плътно, оранжево-червено, приятно кисело и с умерен аромат, подходящи за преработване в компоти, сокове конфитюри, за замразяване и др. При презряване, ако не бъдат обрани до 2 - 3 дни, плодовете не потъмняват силно, почти не омекват и запазват добрите си качества. Узряват 2-3 дни по - късно от плодовете на Горела. Покахонтас е сорт, който се развива добре и в по-топли райони, но при поливни условия.

Кембридж фаворит е английски сорт, чиито плодове узряват почти едновременно или 1-2 дни след плодовете на Покахонтас. Плодовете са едри до много едри от първите беритби, от следващите беритби - средно едри, от последните - дребни. Плодовото месо е доста плътно, оранжево-червено, с добър до много добър сладко-кисел вкус и с умерен до недостатъчен аромат По пригодност за преработване и за замразяване плодовете на Кембридж фаворит отстъпват на Покахонтас В прохладните и по-влажни райони на страната сортът Кембридж фаворит надминава по родовитост сорта Покахонтас, докато в по-топлите обикновено малко му отстъпва. Устойчив е на брашнеста мана, а също и на бели и червени петна по листата, а плодовете са сравнително по-устойчиви на сиво гниене. Умерено податлив е на болести по корените. Това е един от най-подходящите сортове за всички градини.

Холидей е американски сорт. Растенията му са средно високи. Този сорт е сравнително устойчив на късни пролетни студове и слани, но е чувствителен към болести по корените. Устойчив е на брашнестата мана и на бели и червени петна по листата Плодовете му зреят средно късно и са едри. Плодовото месо е белезникаво червено, с малка кухина, плътно, сладко- кисело. Плодовете са сравнително подходящи за преработване в компоти. Този сорт е родовит и затова заслужава да бъде отглеждан във всички райони на страната.

Беманил е белгийски сорт, зреещ едновременно с Кембридж фаворит. Слабо се различвава от него, но пък е по- жизнеспособен от него и по-добре понася неблагоприятни климатични условия. Проявява по-добра устойчивост на кореново гниене и ягодов акар. По чувствителност към сиво гниене на плодовете не се различава от Кембридж фаворит. Цветоносните му също са дебели и почти изправени и се разполагат по-ниско от височината на листата. Плодовете му по форма, едрина, оцветяване, големина на чашката, по съвсем малката шийка, по химичен състав и вкусови качества много приличат на плодовете на Кембридж фаворит. След узряването понасят известно забавяне на беритбата до два дни, без да се влошава качеството им. Сравнително подходящи са и за преработване в компоти.

Зенга зенгана е създаден в Германия. Растенията са силнорастящи и доста високи. Цъфтежът им е по-късен. Плодовете са средно едри до едри от първите беритби, а от последните две беритби силно издребняват,особено в по-горещите райони Плодовото месо е доста плътно, червено. Плодовете имат сладко- кисел вкус и подчертана киселинност, която е много приятна, средно силен аромат и добър до много добър вкус. Те са едни от най- подходящите за преработване в сокове и в компоти и за дълбоко замразяване. В дъждовно време твърде много загниват. Зенга зенгана е устойчив на брашнеста мана, средно чувствителен към бели и червени петна по листата и сравнително по-бавно се изражда от вирусни болести. Този сорт заслужава да бъде отглеждан широко във всички по-прохладни и влажни райони, но предимно при поливни условия.

Редгаунтлет е създаден в Англия. Сортът понася значително по-добре горещини и временни засушавания през време на зреенето на плодовете в сравнение със Зенга зенгана и узряват 2-3 дни по-късно от него. Те са средно едри до едри, а от първите 1-2 беритби и много едри. Плодовото месо е плътно, светло-червено, недостатъчно до умерено ароматично, със сравнително добър вкус. Плодовете са средно подходящи за преработване и добри за замразяване. Сортът Редгаунтлет плододава до три пъти от края на август до средата на октомври, като дава добив до около 500 кг от декар.

При отглеждане на ягоди е важно да се знае, че те трябва да са на проветриви места, но в същото време и защитени от силните ветрове. Особено голямо внимание трябва да се отдели на механичния и химичния състав на почвата, като за предпочитане са по-леките и плодородни почви. При подходяща подготовка обаче тя може да се отглежда и на по-тежки и бедни почви.

Подготовката на площите включва: избор на подходящи предшественици, предпосадъчно торене и обработки. Подходящи предшественици за ягодата са пшеница, соя, фасул, грах, ечемик, както и естествени или изкуствени ливади и пасища, като последните се разорават една година преди засаждане на ягодовите растения. Неподходящи са всички овощни растения, домати, пипер, зеле, лук, картофи, които страдат от някои общи болести.

Предпосадъчното торене се извършва въз основа на химически анализ на почвата, като органичният тор се внася в доза 3-5 т/дка на предшественика на ягодата. Минералните торове - суперфосфат (60-100 кг/дка) и калиев сулфат (25-40 кг/дка), се внасят след основната обработка, за да се размесят по- равномерно в почвата. Дълбоката оран се извършва в зависимост от дълбочината на хумусния хоризонт - 25-35 см, като на повърхността не трябва да се изнася под орницата (мъртвицата), като камъни и чакъл След това се извършват още 1-2 плитки (10-12 см) обработки, докато се получи градинско състояние на почвата.

Времето за засаждане на растенията зависи главно от климатичните условия на района и срока за добиване на разсада. Обикновено той се добива през октомври, като при това най- подходящ срок за засаждане на растенията е до средата на същия месец за северните райони на страната и до края на месеца – за южните. При съхраняване на разсада в хладилник най-подходящ срок за засаждането му е през първата половина на април и не по-късно от средата на същия месец. Когато разсадът се добива през пролетта, засаждането му трябва да се извърши не по-късно от края на март. Преди това растенията се почистват като им се премахват старите и повредени листа, а на корените се съкращава само връхната част. Разстоянията на засаждане на растенията зависят главно от технологията на отглеждане. Мулчирането на почвата със слама се извършва в единични редове на разстояние един от друг 80 см и между растенията в реда 20-25 см.